Сещам се за реплика от един "несериозен филм", от ония, дето ти се забиват в главата и няма мърдане - нещо от сорта, че не всяка наша мисъл е гениална и задължително трябва да бъде записана. А защо отварям отново стария блог. Имам ли нещо ценно за казване. Защо да не спестя някой и друг бит информация на вселената. Може би поради споходилите ме наскоро прозрения, че е важна не информацията, а четенето/писането, не целта, а пътя, не да кажеш, а да се споделиш. Най-голям е хаоса точно преди създаването. Взрива преди вселената. И точно за това хаоса трябва да се уважава. Трябва да му се позволи да бъде. Без да го натоварваме с повече задачи, от колкото той вече си има - да роди вселена.

С охота бих си дала обещание, че ще пиша вече всеки ден тук. И с двойно по-голяма бих го нарушила. Но нищо..... ще се помилвам по главата и ще пия едно вино - пък дано нови прозрения ме споходят.