Ден в парка........зеленина, пролет, ала-бала, клише до клише. Ама как да не се развълнуваш, как да избегнеш детското си удивление че всичко това съществува. Особено като те лъхнеи вятър, не може да не се почувстваш като главния герой от френски филм - от онези, дето знаеш че имат някакъв по дълбок смисъл, ама те мързи да го търсиш и просто се наслаждаваш, на момента, на себе си, на бабичките - наредили се напейките като на изложба. Харесва ми че всичко леко замирисва на безвремие. А истинската му подправка е точно усещането за безвъзвратно отминалото. Хм...ми то май само отминалото може да е безвременно. Фадо ли дочувам в главата си?
Почти всички яйца приготвени за боядисване се начупиха. Въпреки това все пак си ги боядисах ( надявам се боята наистина да е безвредна - ако не обадете се на 112 вместо мен).
Не влагам много страст в боядисването - поне не колкото трябва, обаче немога и да си помисля да го пропусна. Винаги ги докарвам в еднакъв мораво-сивкав цвят. И си се ядосвам. Но после усещам че това ми дава усещането за уют и традиция. Една традиция възникнала без никой да я желае.
Пълзящо жълто бебе, на зелена полянка с глухарчета и маргаритки :)