Дойде времето всички съседи да изнесат саксиите с мушкатата си по дворовете. Горките цветя - излинели, обезцветени, сякъш само няколкоко капки живот ги делят от прозаичното изхвърляне в контейнера за боклук. А съседите..... горди - изчистили грозните останки живот от свежите стъбла, показват бледичките клонки, мислейки си - ето опазихме ги през зимата. Надничат през оградите да видят как са комшийските. А защо на мен ми приличат на скелети, забити в мъртва почва. И какъв е този писимизъм моля ви се - на прага на пролетта. Толкова неуместно! Но да не забравяме че априлското слънце е най-опасно, а птичите песни са просто - извинете - псувни между съперници. Изобщо струва си да се помисли защо вълшебната пролет идва заедно с пролетната умора. А имам ли сила да мисля изобщо като сетивата ми са ме погълнали цялата Облещила съм очите си за цъфналите дървета, дишъм дълбоко цветния аромат, и само стъпките ми са по тихи и припрени като минавам покрай поредната пейка в парка на която двамата влюбени младежи са си усукали като брашляни около изоставено плодно дръвче. Даааа, пролетната умора, май е умора на сетивата от цялата тази шеметна картина около тях. И умора на ума от невъзможността да проумее това чудо.