Казвам се treasurebox и съм пристрастена към обеците!
Е - признавам проблема, но не виждам облекчение. Или и аз като д-р Хаус - не мисля че пристрастеността е проблем. Но е факт че сутрин дрехите не ми стигат и ако не си сложа обеци сякъш съм гола. Харесва ми и самия ритуал - да си отвря кутийките с обеци, да си избера подходящата на настроението ми и по нея да си избера дрехите - а не обратното. Като магия за късмет през деня. Странно е обаче, че точно обеци са ми легнали на сърцето. От всичко възможно само те не се виждат от този, който ги носи. Усещаш ги като си мръднеш главата. Някой модели хвърлят отблясъци. Но не виждаш цялата картинка - лицето, косата, устните и тях, вълшебните удивителни - обеците. По някое време дори ги забравяш. И само ако случайно минеш покрай някое огледало виждаш със страничното си зрение, че нещо поддържа лицето ти.
Малки дрънкулки, женски радости. От онези дето уж ги има ама ги няма. Скрити, но претенциозни. Казват: "Ние сме малки, но само изтънчения поглед е достоен за нас".
Другия проблем с всяка пристрастеност е количеството. Т.е. не, не е количеството а акта на придобиване - още и още. Никога няма да придобия Обецата. Правя се че я търся, но подозирам, че причината да си купувам все още и още е друга, но я крия старателно.............от себе си. (Много съм добра в този спорт - да излъжа себе си)
"Като обеца на ухото" - дано имам ако не най-хубавата обеца, то поне правилните обеци.
Най-малкото с тази мания съм много лесна за подаръци - всеки знае на какво ще се зарадвам ;)
Е - признавам проблема, но не виждам облекчение. Или и аз като д-р Хаус - не мисля че пристрастеността е проблем. Но е факт че сутрин дрехите не ми стигат и ако не си сложа обеци сякъш съм гола. Харесва ми и самия ритуал - да си отвря кутийките с обеци, да си избера подходящата на настроението ми и по нея да си избера дрехите - а не обратното. Като магия за късмет през деня. Странно е обаче, че точно обеци са ми легнали на сърцето. От всичко възможно само те не се виждат от този, който ги носи. Усещаш ги като си мръднеш главата. Някой модели хвърлят отблясъци. Но не виждаш цялата картинка - лицето, косата, устните и тях, вълшебните удивителни - обеците. По някое време дори ги забравяш. И само ако случайно минеш покрай някое огледало виждаш със страничното си зрение, че нещо поддържа лицето ти.
Малки дрънкулки, женски радости. От онези дето уж ги има ама ги няма. Скрити, но претенциозни. Казват: "Ние сме малки, но само изтънчения поглед е достоен за нас".
Другия проблем с всяка пристрастеност е количеството. Т.е. не, не е количеството а акта на придобиване - още и още. Никога няма да придобия Обецата. Правя се че я търся, но подозирам, че причината да си купувам все още и още е друга, но я крия старателно.............от себе си. (Много съм добра в този спорт - да излъжа себе си)
"Като обеца на ухото" - дано имам ако не най-хубавата обеца, то поне правилните обеци.
Най-малкото с тази мания съм много лесна за подаръци - всеки знае на какво ще се зарадвам ;)
твоята мания се проявява по много дискретно елегантен начин... ех, аристокрация :))) а някои от нас се отрупват с купчини шарени женски радости без никаква мярка... хм, май вече е крайно време да си пробия дупки на ушите :))))
ОтговорИзтриванеи как всъщност успяваш да излъжеш себе си? при мен пък никога не се получава...