Автопортрет(-и)

Толкова пъти вече си отворих устата за да кажа и............ нищо. Незнам как просто. Незнам какво. То е свежо зелено само по краищата, защото е срещу светлината, срещу сумрака по-точно. Поклаща се дори само като го погледна. Има ред, но изглежда хаотично.Строго е - но има заврънтулки и обсебва моето внимание. Защо да се говори изобщо след като неможе. Ами защото напира, ще ме задуши, немога да дишам. Пък и този дъжд като по поръчка. Да ама...........червената ми детелинка като я заврях на сянка и направо се спука да расте и листата й вече не линеят. Много ми прилича на мен тази детелинка - застанала е между 2 прозореца, но никой не я огрява пряко. Уж е по-ниска от всички други растения обаче ги наблюдава от първия ред - изотвътре така да се каже. Пълна анонимност. Протяга стабълца към светлината, но огрее ли я пряко и край-умира - понякога е въпрос на 25см. Цял ден разперена, но настане ли сумрак и постепенно се събира в себе си. И на всичкото отгоре ражда - най-красивите цветове..................точно като мен :)